С какво ме променят децата?

Вчера с приятелка се заговорихме за трудностите на майчинството и оставането вкъщи с децата. И винаги, когато започна да мисля в тази посока, на преден план излиза истината, че всичките трудности всъщност идват, за да ме научат на нещо ново, да развият по някакъв начин характера или уменията ми. Да, никак не е лесно да растеш. Понякога си е откровено болезнено и съвсем неприятно. Но ако целта е характерът ми да става все повече онзи, който Бог е промислил за мен, тогава всяка болка и дискомфорт на растежа ще си струват. Както при раждането - процесът може да е болезнен и страшен, но от резултата накрая забравяш всичките болки:)

Вики другия месец ще стане на 5. Тоест и аз като майка ще стана на 5. За тези 5 години се промениха страшно много неща. Реших да споделя няколко - с какво ме промениха 5 години майчинство - с две деца (и още едно на път!) вкъщи.

• Начинът, по който гледам на времето. Преди, особено изявявайки се като "творческа" личност, пилеех време на килограм в пиене на дъъълги кафета, дълги разговори, дълги разходки и дълго.... мотане. Сега, когато ангажиментите са наистина много, а задължителните неща за правене са повече от времето им за правене, не пилея време. Всяка седмица правя план с неща за свършване, всеки ден се опитвам да постигна максималното от този списък и се старая да намеря баланс между правилните часове работа, занимания с децата и домакинска работа. Всичко останало влиза като извънредни часове или малки бягства. Което пък ги прави по-сладки.
• Начинът, по който гледам на храната и здравето. Преди децата не се замислях за неща като здравословно хранене, витамини и профилактика. Съвсем сериозно - не се замислях. Никак. Сега съвсем не съм от майките, които готвят всичко супер здравословно, но определено полагам целенасочени усилия. Друг е въпроса дали те ядат тези мои усилия:) Не съм и от майките, които дават два вида витамини, рибено масло, два имуностимулатора, сироп от черен бъз и т.н. - съвсем не. Но се старая децата да приемат витамини, да играят на чист въздух и - особено важно - да имат пълноценен нощен сън поне 10 - 11 часа на нощ.
• Нещата, от които се интересувам. Списъкът се измени качествено и количествено. Спряха да ме интересуват взаимоотношенията между другите хора (кой какво казал на кого). Започнах да се интересувам много повече от образование, обучение, духовен и емоционален разтеж, възпитание и характер. Спрях огромните количества художествена литература за сметка на хубавите християнски книги, книги за образование и домашно обучение.
• Спрях (почти) да се сравнявам. В началото на майчинството ми постоянно се сравнявах с "добрите" според мен майки... и все повече се депресирах. Осъзнах, че ние сме отделни личности с отделни комплекти силни качества и е ощетяващо за нас самите, ако се опитваме да придобием нечии други силни качества, без да развиваме своите собствени. След решението за домашно образование и още няколко други решения за семейството ни, почти не ми останаха майки, с които да се сравнявам. А запознавайки се с все повече хоумскулърски семейства, все повече осъзнавам уникалността им и факта, че всяко семейство ТРЯБВА да е уникално, защото е било създадено такова - за да възпита личности.
• Отношението ми към реда. Това е нещо, в което тепърва навлизам, но усещам, че ще развивам все повече. Имайки предвид, че тръгвам от нулата (никога не съм била добра в подреждане, поддържане и организиране), сега започвам да въвеждам ред у дома и в отделните малки зони на организация на дома... Преди, с моето "артистично" виждане на нещата... всичко винаги беше нагоре с краката. Напоследък полагам сериозни усилия за ред и чистота. Така мирът вкъщи е друг, децата играят по-самостоятелно, а аз не губя време в търсене на неща. Имам да вървя дълъг път в тази посока, но вярвам, че ще се науча.
• Желание и стремеж за много по-дълбоко познаване на Библията и Бога. Всички трудни, страшни и слаби моменти все повече ме учат да уповавам и търся Бога за сила и опора. Всички хубави моменти, победи и "подаръци" все повече осъзнавам като Негови и от Него. И колкото повече растат децата, толкова повече осъзнавам зависимостта си и нуждата от вяра, за да вървя напред.

Нещата, които останаха същите:

• Любовта ми към пътуванията!
• Любовта ми към разходките "на зелено" - в паркове, гори и планини.
• Любовта ми към книгите и плетенето;
• Любовта към готвенето.

Как ли ще изглеждат тези списъци след още пет години? Или след десет? Ще почакаме и ще видим:)