Няколко седмици тревоги

Беше много, много сложен период, за който съм решила най-сетне да ви разкажа.
Дълго го отлагах, главно заради емоционалната страна на нещата. Както преди сядах да пиша при първия по-емоционален момент, сега явно годиниките са си казали думата и изчаквам да отмине периода, преди да седна да пиша за него...
През септември разбрахме, че очакваме третото си детенце:)
Още когато се роди Вики, се роди с него и една моя мечта - да имам три дечица, преди да стана на 30 години. Е, терминът ми е през юни, а рожденият ден - през септеври, тъй че само мога да се моля Бог да даде всичко да е наред!
В края на ноември - най-неочаквано за мен и без никакви предварителни признаци получих ужасен кръвоизлив... беше края на 12-седмица, мислех, че "опасният" период е вече минал. Но беше толкова страшно, че реших, че сме загубили бебето. Самият момент беше някакъв ужас - получих кръвоизлива рязко, в същия момент момчетата тъкмо бяха легнали за обедния си сън... Вики решил да слиза от втория етаж на леглото и (за първи път от две години) падна от леглото. При това на глава. При това върху шишенцето за вода на Мати. Сами разбирате, че ситуацията беше повече от напрегната....
След около час вече бях в болницата. Отидох отново в бившата "Тина Киркова", сега IАГ "Света София"... Искрено се очудих - бебчо беше боец, имаше чудесен пулс и всичко беше наред! Все пак ме приеха... настаниха ме и си полежах 4 дни... Междувременно с Вики всичко беше наред, цицината спадна до следобеда, а Мати остана без шише за вода.
Колкото и странно да беше, периодът в болницата ми беше нещо като леко извратена ваканция. Възползвах се от наложителното лежане да плета, да чета и да си общувам с другите жени в стаята. Даже се случиха някои много приятни познанства! Разбира се, четири жени в стая - почти не млъквахме... и единствено инжекциите в задните части три пъти на ден прекъсваха иначе приятните ни разговори.
Кръвоизливът спря още преди първата система, което значително ме успокои. Момчетата бяха с татко си и като цяло нещата се закрепиха.... Няколко дни по-късно ме изписаха с препоръки да избягвам сериозно физическо натоварване и да пия сума ти хапчета, от които ми ставаше доста зле...
Уикенда бяхме в Икеа, после посетихме сладкарничката на наш приятел в Нови Искър... и в понеделник - на преглед при моята лекарка.
На ехографа най-неочаквано за мен гинеколожката ми видя огромен хематом, отлепил огромна част от плацентата. Искаше веднага да се връщам в болницата. Аз отказах - нямах никакви проблеми и никаква възможност да ме няма толкова време вкъщи. Тъй че присъдата беше ясна: постоянно лежане, лекарства, даже билкови успокоителни за стреса. Аз бях просто изумена - нямах никакви болки, никакво кървене, цял уикенд се разхождахме, а в болницата казаха, че няма нужда да лежа... Наистина много се разстройх, първите два дни плаках сигурно петдесет пъти. Комбинацията беше ужасна - яд към лекарите, незабелязали голямото отлепване на плацентата, страх за живота на бебето, вина към децата, за които няма да съм пълноценна и вина към майка ми и съпруга ми, които трябва да изменят графика си на работа заради мен и моето лежане. Още повече самото лежане беше отвратително - на първия ден вече ме болеше всичко.
Няколко дни по-късно вътрешния ми конфликт стана толкова сериозен, че вече ставах за малко. Поканих приятелки вкъщи, ставах да поиграя с децата някоя игра или да сготвя нещо дребно. Така - малко по малко - се заредиха следващите прегледи. Бебето расте чудесно, аз ставам все по-спокойна и лежа все по-малко. Започнах отново да съм си сама с децата, малко по малко освобождавах съпруга ми от твърде многото му задължения у дома... и малко по малко тръгнахме да се връщаме към нормалния ритъм у дома.
Миналия петък (19 януари) бяхме на 4Д ехограф... където видяхме здравото ни, голямо бебче. Видяхме и хематома... който беше на срещуположната страна на плацентата. Не просто няма отлепване, ами е и далеч от нея... Слава на Бога, всичко беше наред.
Моето лежане и нервите на всички няма да коментираме. Оправдавам моята лекарка с някакъв проблем и липса на видимост в апарата...  и не искам и да мисля колко може да струва някоя такава грешка. При нас Бог не позволи да стане сериозна грешка, само малко повече нерви, сълзи и притеснения. Но искрено се моля лекари да не правят грешки и да няма жени в тази позиция - излежаващи присъдата си, без да са виновни...
Вчера пусках всякакви кръвни изследвания... днес ще получа резултатите и се моля всичко да е в норма. Междувременно бебчето расте, ритка все повече и аз с все по-голямо нетърпение чакам момента на срещата ни.
Знам, че цялата ситуация съвсем не изглежда толкова драматична за много хора, но за мен беше сериозно изпитание. Още в първия ден от лежането вкъщи отворих приложението за Библията на телефона ми и стихът на деня беше Исая 41:13 "Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не Бой се, Аз ще ти помогна." Вярвам, че този стих ме прекара през първите, най-тежки седмици на страх и съмнения. Благодаря на Бога, че ни опази и е в контрол. Славата е изцяло за Него, защото само Той има контрол над тези неща. И вярвам, че каквото и да има занапред, Той ще ми помогне.