Любими занимавки
Къщата ни на село винаги е събирала няколко поколения (особено по празници), там винаги има какво да се открие, какво да се прави и с кой да си поприказваш хубаво. Сега разбирате защо очаквам с нетърпение съботата, нали? Като дете прекарвах там уикендите, сега с моите деца ходим понякога за уикенд, понякога за седмица... а ми се седи с месеци, но това е една друга тема...
Имам и братовчедка, около 14 години по-малка от мен, която понякога оставя на село неща, които не използва в момента. Когато тя премина към тинейджърските години, една голяма банда плюшени играчки се настани в едната спалня, от тогава децата ми нямат търпение да се качат и да ги разглеждат, щом пристигнем... Миналото лято така намерихме (благодаря на братовчедка ми!!!) топящите мъниста. Вики тогава беше на 3, на кутията пишеше, че са 5+. но ние все пак решихме да ги опитаме. Толкова много му хареса, че за нула време изхарчихме голям буркан и започнахме да купуваме още!
Изумително е как толкова малка идея може да бъде толкова успешна. Топящите мъниста (аз си ги наричам така, той ги нарича "малките кръгчета" се подреждат върху основа, след което с ютия се стопяват и се залепват едно за друго, като се превръщат в пластмасов орнамент. Още тогава Вики беше много щастлив, че накрая има нещо, което може да подари и да зарадва някой друг. Започнахме да намираме схеми в интернет, той започна все повече да следи схемите сам, понякога и да експериментира без схема.
Вчера за първи път правихме 3Д елемент - ябълка. Постоява се от два 2Д елемента. Вики беше много горд с резлултата и даже остави ябълката в леглото си, за да може да й се радва. Днес ще правим диня по същата методология:)
За тези от вас, които още не са опитвали - Uchitel.bg имат много чудесен комплект с много (достатъчно!) мъниста, с които да се постави едно добро начало:)
Не мога да опиша колко много са предимствата - освен следването на схема, което съвсем не е лесно занимание за малко дете, мъничките елементи спомагат за фината моторика, концентрацията е на лице от начало до край, а и накрая има готов елемент за подаряване (нещо, което липсва при повечето мозайки).
Накрая - една картина, която Вики нарисува рано-рано вчера, с много ентусиазъм и по свое желание. Георгиеви, Викииматиимаматати, БКЪСН КУЧЕ ЗАИКА, всички усмихнати и хванати за ръце:) Сами разбирате, че направо ми стопи сърцето, нали? Докато рисуваше, аз работех рано-рано сутринта и се чувствах доста нервно и виновно, че се налага да не им обръщам внимание сутринта, да съм ангажирана и т.н... И после той ме зарадва с това. Може би децата нямат точно същото усещане за нещата като нас... Може би за него сутринта всъщност не е била напрегната и нервна, с усещане за приближаващи срокове, неща за вършене и ангажименти от всякакъв характер, съпроводени със солидна доза свръхочаквания и намерения, за които не е сигурно наличието на възможности... Може би за децата "нормално"-то е толкоз - да сме заедно, усмихнати, за ръце.
Имам и братовчедка, около 14 години по-малка от мен, която понякога оставя на село неща, които не използва в момента. Когато тя премина към тинейджърските години, една голяма банда плюшени играчки се настани в едната спалня, от тогава децата ми нямат търпение да се качат и да ги разглеждат, щом пристигнем... Миналото лято така намерихме (благодаря на братовчедка ми!!!) топящите мъниста. Вики тогава беше на 3, на кутията пишеше, че са 5+. но ние все пак решихме да ги опитаме. Толкова много му хареса, че за нула време изхарчихме голям буркан и започнахме да купуваме още!
Вчера за първи път правихме 3Д елемент - ябълка. Постоява се от два 2Д елемента. Вики беше много горд с резлултата и даже остави ябълката в леглото си, за да може да й се радва. Днес ще правим диня по същата методология:)
Не мога да опиша колко много са предимствата - освен следването на схема, което съвсем не е лесно занимание за малко дете, мъничките елементи спомагат за фината моторика, концентрацията е на лице от начало до край, а и накрая има готов елемент за подаряване (нещо, което липсва при повечето мозайки).
Накрая - една картина, която Вики нарисува рано-рано вчера, с много ентусиазъм и по свое желание. Георгиеви, Викииматиимаматати, БКЪСН КУЧЕ ЗАИКА, всички усмихнати и хванати за ръце:) Сами разбирате, че направо ми стопи сърцето, нали? Докато рисуваше, аз работех рано-рано сутринта и се чувствах доста нервно и виновно, че се налага да не им обръщам внимание сутринта, да съм ангажирана и т.н... И после той ме зарадва с това. Може би децата нямат точно същото усещане за нещата като нас... Може би за него сутринта всъщност не е била напрегната и нервна, с усещане за приближаващи срокове, неща за вършене и ангажименти от всякакъв характер, съпроводени със солидна доза свръхочаквания и намерения, за които не е сигурно наличието на възможности... Може би за децата "нормално"-то е толкоз - да сме заедно, усмихнати, за ръце.
Коментари
Публикуване на коментар