Много работа, много разходки
Тези дни изведнъж работата скочи много - имам няколко големи поръчки и почти никакво време, та се налага да използвам всяка свободна минута, за да довършвам. Вчера трябваше по спешност да завърша поръчка и бях толкова благодарна на съпруга ми - цели 4 часа ангажира момчетата, чете им, играха - момчетата бяха спокойни, а аз успях да си свърша работата...
Ето как изглеждаше масата вчера в 6 сутринта....
И крайният резултат: чантичка с 4 карти, развиващи фината моторика. Цветя, през които се промушва пчеличка, жабка с цип, която хапва мушички, мече с балони (балоните са с велкро и трябва да се поставят на правилния си цвят) и геометрични форми, по-голямата с велкро, а по-малката - с копченце. Искрено се надявам мъничката им собственичка да им се радва и да се занимава с тях активно.
Сутринта направихме страхотна разходка - от Каменната река на Витоша до хижа Момина скала - по дълъг, но равен път. Препоръчвам ви този маршрут за деца, достъпен е дори с количка, а е много красив и минава през две поляни с люлки и пейки. Вики, както винаги, нито веднъж не се оплака и вървя смело, като разглеждаше с голямо любопитство корени на дървета, шишарки, мъх, камъни и растения. Мати трябва още да свиква с ходенето на по-големи растояния, но се справя все по-добре. Известно време тати беше конче, известно време ми обясняваше, че много трудно вече ходи... нищо, не се става лесно планинар! Но пък вярвам, че с тези разходки, освен чудесното ни семейно време, се учат и да се наслаждават на Творението, да Го търсят и да обичат този вид почивка - активна, в много движение и разховори, с лека закуска и много приключения.
Витоша е невероятна през ранната есен. Времето беше разкошно - нито топло, нито хладно. Цветовете на гората са стотици, а въздухът там сякаш няма нищо общо със софийския - имаш чувтвото, че дробовете ти се отварят по-широко и искат да си вземат повече....
Днес започва новата учебна година в нашето Неделно училище! Май аз се вълнувам най-много от всички... защото Мати днес за първи път няма да е в бебешката ни стая, а ще учи. Много пъти обяснявах, но имам съмнения, че днес отново ще иска да е в бебешката стая. Харесва му да играе там и да може да идва, за да ми показва играчки. Но - да видим! Ще споделя скоро прогреса ни. Той е активно малко момче и не знам как ще приеме по-дългото седене на едно място, но вярвам, че ще се научи - има страхотен себеконтрол и умее да се съсредоточава. Изключително благодарна съм, че Бог ни е поставил в църква със силно детско служение и специално внимание към малките деца - имат урок всяка неделя и всеки вторник, и всеки път носят у дома нещо, което са изработили там, за да им напомня урока. Обмислям да направя голямо табло, на което да поставяме тези творения, за да можем да си припомняме.
От нас - до скоро!
Ето как изглеждаше масата вчера в 6 сутринта....
И крайният резултат: чантичка с 4 карти, развиващи фината моторика. Цветя, през които се промушва пчеличка, жабка с цип, която хапва мушички, мече с балони (балоните са с велкро и трябва да се поставят на правилния си цвят) и геометрични форми, по-голямата с велкро, а по-малката - с копченце. Искрено се надявам мъничката им собственичка да им се радва и да се занимава с тях активно.
Сутринта направихме страхотна разходка - от Каменната река на Витоша до хижа Момина скала - по дълъг, но равен път. Препоръчвам ви този маршрут за деца, достъпен е дори с количка, а е много красив и минава през две поляни с люлки и пейки. Вики, както винаги, нито веднъж не се оплака и вървя смело, като разглеждаше с голямо любопитство корени на дървета, шишарки, мъх, камъни и растения. Мати трябва още да свиква с ходенето на по-големи растояния, но се справя все по-добре. Известно време тати беше конче, известно време ми обясняваше, че много трудно вече ходи... нищо, не се става лесно планинар! Но пък вярвам, че с тези разходки, освен чудесното ни семейно време, се учат и да се наслаждават на Творението, да Го търсят и да обичат този вид почивка - активна, в много движение и разховори, с лека закуска и много приключения.
Витоша е невероятна през ранната есен. Времето беше разкошно - нито топло, нито хладно. Цветовете на гората са стотици, а въздухът там сякаш няма нищо общо със софийския - имаш чувтвото, че дробовете ти се отварят по-широко и искат да си вземат повече....
Днес започва новата учебна година в нашето Неделно училище! Май аз се вълнувам най-много от всички... защото Мати днес за първи път няма да е в бебешката ни стая, а ще учи. Много пъти обяснявах, но имам съмнения, че днес отново ще иска да е в бебешката стая. Харесва му да играе там и да може да идва, за да ми показва играчки. Но - да видим! Ще споделя скоро прогреса ни. Той е активно малко момче и не знам как ще приеме по-дългото седене на едно място, но вярвам, че ще се научи - има страхотен себеконтрол и умее да се съсредоточава. Изключително благодарна съм, че Бог ни е поставил в църква със силно детско служение и специално внимание към малките деца - имат урок всяка неделя и всеки вторник, и всеки път носят у дома нещо, което са изработили там, за да им напомня урока. Обмислям да направя голямо табло, на което да поставяме тези творения, за да можем да си припомняме.
От нас - до скоро!
Коментари
Публикуване на коментар