Вторнишки приключения и успехи

Признавам си, доста често се случва в края на деня да гледам към всичко онова, което не съм успяла да направя, вместо към успешно свършеното. От много седмици насам вчера не беше такъв ден. Вчера успяхме, слава на Бога, да свършим много работа, а накрая дори си отпочинахме с разходка и вечеря в Икеа.

Все по-концентрирани стават моментите, в които сядаме да учим. Напоследък Вики не бърза толкова и сам взима решения за визията на конкретни проекти. Вслучая преписваше стих и го посъветвах да нарисува дребни сърчица и цветя около текста, но той отказа и реши да оцветява в три цвята - резултата наистина много ми хареса!

Работеше съсредоточено и накрая беше доволен. Тази седмица напредъкът му с четенето е значителен, опитва се да чете заглавията на книгите на Мати и да му показва буквите.... Мати, както винаги, учи в движение и не се заседява и за минута. Прави упражненията, които му предлагам, за минутка - две и тича да си играе. Нямам против - вече имам достатъчно доказателства, че той слуша много внимателно, макар и да играе с колите или влака. Голямата радост за мен напоследък е, че вече предпочита да слуша книгите, които чета, седнал с нас. Съвсем до скоро слушаше, докато играе на пода. Сега вече живо се интересува от картинките и притихва заслушан, макар и честичко да има въпроси по картинките и прекъсвания.

Следобеда имах час при хематолог, за да проверим как стоят нещата с желязото... Бях неприятно изненадана, понеже очаквах, че специалиста сам ще назначи изследвания, а той очакваше аз да нося кръвна картина. Признавам си, шокирах се, че няма начин той просто да влезе онлайн и да види изследванията ми от миналата седмица, а трябва аз физически да му донеса лист, за да може той да ги види. Стори ми се безсмислено и ужасно губещо време в безсмислици. Както и да е, следващия вторник трябва да ходя отново, но желанието ми напоследък наистина започва да се изпарява. 

Днес ни очакват нови приключения - трябва да заведем Баксън за третата ваксина, а би било чудесно и ако успеем да посетим Алеята на книгата. Но първо се надявам да успеем да свършим учебната си работа и да почетем (напоследък книжките за пътешествията на Феликс ни стават все по-любопитни).

До скоро!