За кафето, плановете и кофти моментите

Добро утро!
Часът при мен сега е 5:20, кафето е готово, всички останали (без зайка и кучето) спят и имам още цял час, преди да се събудят децата.
Много хора са ме питали защо ставам толкова рано и си крада от времето за сън. Заради мен! Защото това е моето време! Време за кафе, събуждане, спокойствие, четене, молитва. Доста пъти опитвах без него - да ставам с децата. Но тогава обикновено ставам сърдита, искам кафе, а те искат да пеят, да закусват, да скачат, да свирят, да викат, да си казваме "здрасти", да играем... знаете как е.
Аз. Не. Мога.
Нищо не мога преди кафето.
Признавам си, последните две седмици опитах да го откажа. Вирус преди няколко дни ме подлъга да се пробвам напълно да го спра и откарах 5 дни без кафе.... Не. Не ги откарах. Избутах ги.... Извлачих ги... Изглавоболих ги! И вчера реших, че аз не съм човек, който се отказва!
Та... Сега, сутринта, пълна чаша кафе с една сметанка си седи до мен и помага на процеса. Реших да започна блога днес, защото утре е рождения ми ден, а не искам един ден, когато блогът се разрастне и стане популярен, да ми краде купона и рождения ден. Лош блог, лош! Мой си е рождения ден, мой!
Днес задачите са много и вярвам, че ще има благодат да ги свърша всичките. Сутринта трябва най-сетне да ида и да си пусна изследвания, защото имам сериозни подозрения за твърде ниско ниво на желязо напоследък (не говори кака хипохондричка, с двете бременности разбрах, че по принцип имам ниски нива на желязото, но от 3 години не съм пускала изследвания).
Трябва да идем с момчетата до библиотеката, после да приготвим обяд, да оправим апартамента за утре вечер и - евентуално - следобеда да се разходим някъде "на зелено".

Междувременно много ми се иска сутринта да успеем да поработим още малко върху четенето на Вики, а Мати да пооцветява още малко с идеята да подобри търпението си.
От понеделник отново започваме да учим  у дома по програмата на ABCJLM и направо се вълнувам, че ще имаме програма. Определено така ми е по-спокойно, като знам какво следва мога да се съсредоточа повече в заниманията с тях и да се наслаждавам повече на процеса.
И така, това са плановете за днешния петък. Утре сутрин ще видим колко от това тук се е получило. Или не се е.
Именно с това ще ви занимава моят блог - кое се е получило при мен и кое - не, какво учим, какво ядем, къде ходим и какво използваме - единствено с цел, ако е възможно и по волята на Бога, да бъде полезно за някого. И защото вярвам, че Божията воля се разбира с опит, затова и споделям моя опит. Защото вече съм се научила, че всичките трудности, през които минавам, не са само мои. Те са и на много други мои сестрички, които се опитват да са много неща наведнъж - майки, лични готвачи и медицински сестри, работнички и учители, съпруги и приятелки... И напоследък знам - моят опит и моят изход от кофти ситуацията утре може да е съвет навреме за някой друг. Тъй че, Боже, доведи ми всички майки, на които им е трудно. Не, защото ще им кажа как да се оправят или защото съм намерила цаката (аз най-малко от всички!), но защото, ако търсим начините заедно, току-виж се оказало, че начина е да сме заедно.
Поздрави и пожелания за прекрасен ден!