Ден 9 от юлското ни предизвикателство - готварство!

Децата са ми помощници в готвенето още от много малки - всеки от тях е бил настаняван да бърка разни смеси върху кухненския плот, още преди да проходи:) Вече могат да белят, да правят баница, да забъркат палачинки. Искрено се надявам да им остане и да се развие любов към готвенето у тях, защото когато една храна е приготвена с любов, това се усеща във всяка хапка. 

Напоследък на пазара се появиха доста книги с рецепти, подходящи за деца. Наскоро разглеждах този раздел в Пловдивската детска библиотека и трябва да ви кажа, че имаше над 30 нови издания. Иначе казано - ще си имаме нови рецепти за пробване в следващата близо година!

Днес четем: Да готвим с Петсън и Финдъс

Това е една интересна книга с рецепти, защото рецептите в нея са по-различни, идващи от родината на Петсън и Финдъс. Освен интересни рецепти, в книгата има и откъси от различни други книги за двамата приятели. Много обичаме книгите за тях, а илюстрациите им са повече от гениални. Имам няколко мили спомени, свързани с книгите за Петсън и Финдъс. Единият - бях в началото на бременността с Тереза и ужасно много ми се спеше през повечето време. А точно тогава децата искаха отново и отново да чета една от книгите, която ми идваше много, много дълга. Бях развила някаква странна способност да чета докато заспивам - въпреки, че заспивах, от устата ми продължаваха да излизат думи, обаче те нямаха общо с текста. Тогава децата ме будеха с озадаченото "Мамооо, ама то не е така!" Толкова пъти я бяхме чели, че вече знаеха текста наизуст и не ми даваха и най-малкото отклонение за дрямка!

Друг любим случай - четем "Как Петсън и Финдъс посрещнаха Коледа" - това е любимата ми книжка от тази поредица. Историята е изключително мила - Петсън си е наранил крака и не може да подготви достатъчно добре празника, макар и много да иска да зарадва котарачето. Атмосферата е доста тягостна, докато съседите не научават за бедата и малко по малко всичките им съседи пренасят празника и храната си у Петсън и Финдъс. Книгата е толкова мила, че първия път, когато я четохме, аз се просълзих и започнах да подсмърчам. Момчетата бяха озадачени от реакцията ми - "Ама защо плачеш, мамо, то е весело!"

Днес играем: Мама миа!

Това е настолна игра за много, много помнене! Имаме различни продукти за пица, както и различни рецепти. Редуваме се да слагаме продукти "в пещта", а който предполага, че продуктите са достатъчни за някоя негова рецепта, поставя картата с рецепта върху тестето с продукти.И играта продължава, докато не свърши тестето с продукти. Накрая правим проверка - дали е имало наистина достатъчно продукти за всяка рецепта, а изпълнените рецепти са победни точки. Играта е страхотна за развитие на паметта!

Днес правим: Гофрети с тиквички и пица с блат от тиквички. Момчетата бъркаха, стъргаха и сипваха. Добре де, и после похапнаха!